Morning Run

PIRIN: THE 30 PEAKS CHALLENGE

Evening Run

Evergreen Murgash

Около два се изстрелях от леглото. Събрах пръснатите 6–7кг из стаята за последно и отделих малко повече време да стегна краката за страдание. Днес щях да натискам малко повече. Исках да вкарам финала преди 12:28, като реалистично можеше и доста по-бързо. Стартирах около 3:10. Най-голямото приключение в живота ми беше към своя край.

Започнах да бягам почти от самото начало. Сила имаше, болките бяха притъпени. Километрите намаляваха, а теренът беше доста приятен и бегаем. Равни полета с полегати пътища и тук там някоя друга крава. Изведнъж срещу мен се появиха светещи очи. Много светещи очи и много близо. Надявах се да са отново крави, но знаех, че не са. Беше стадо овце на пътя. С няколко кучета охрана. Кучетата избухнаха веднага, но може би благодарение на челника ми не виждаха с какво си имат работа. Подкараха стадото и го преместиха на поляната в страни от пътя, оградиха го и чакаха да премина. Нощната свада с овчарки се размина.

Проверих къде се намира Стоян. Беше тръгнал от Дъскотна. Вече си представях колко яко би било да финиширам и да имам възможност да го посрещна и поздравя за отличното представяне привечер. Щяхме да сме едни от първите финиширали за сезона и то с много прилични времена, предвид условията в началото и всичко, което се беше случило. Той също беше останал сам около х. Ехо, където Даниел е получил много неприятна криза и е решил да прекрати.

Небето беше кристално ясно и изгревът се задаваше, все още щях да съм далеч от морето, но пак си беше по поръчка. Бях стигнал средата на дистанцията за около 3 часа и някакви минути. Движех повече от добре. Следваше Поморийски проход. Около 4,5 км участък изключително неприятен — тесен асфалтов път, с много завои, почти без банкет, където колите преминават на сантиметри от теб. Опитах се да премина максимално бързо. Някъде там трябваше да има вода. Такава отново не видях, не ми се и търсеше. Нощното бягане по-хладно ми беше спестило по-голямата част от водата и изглеждаше, че ще стигна без проблеми до с. Емона.

Най-накрая слязох от шосето на Поморийски. Видях ясно за първи път морето, заслепяващо от отразените слънчеви лъчи. Беше много близо. Оставаха около 12 км до фара. Тук си личеше, че вчера беше паднал голям дъжд. Този, който за радост не ме пресрещна по пътя за Козичино. Започнаха последните няколко търкалящи се, плавни изкачвания и спускания. С всяко следващо, в ниското ставаше все по-кално и мокро. Калта беше гъста и лепкава и бързо затрудни значително движението, като изцеждаше и малкото останали сили. Нямаше да има финален спринт. Газенето беше яко.

Стори ми се, че виждам малко теле пред мен в шубрака. Учудих се, защото скоро не бях виждал крави. Доближих го на по-малко от десетина метра, стоеше спокойно. Прескочих поредната локва и извиках при хлъзгавото приземяване. Телето се оказа диво прасе, което изненадах. Странно как не ме беше усетило от такава близост. На един от опитите да заснема поредното видео с телефона загубих концентрация за секунда и стъпих в прикрито мочурище до глезен. Гръмовните псувни със сигурност прокудиха и останалите от семейството му в близост.

Излязох от калната гора изцеден. Стори ми се цяла вечност. Както ни беше посрещнала Пътеката, така ме и изпращаше — с доза страдание. Откриха се гледките над с. Емона, които очаквах толкова време. Виждах финалната линия — фарът. Засилих се на макс с изкъртващ спринт на около 8:00 мин/км, като гледах да не се пребия.

От няколко километра нямах вода, а жегата и влажността бяха зверски. Отбих се да си купя вода и бързо напълних бутилките, за да мога да остана известно време на финала. Исках да не бързам, да се насладя спокойно на момента.

Минути по-късно бях на входа на оградената зона. Пипнах табелата и спрях часовника. Успях! Сълзите напираха. Не се опитвах да ги спра. Бях постигнал нещото, което ми изглеждаше нереално преди години и което не ми излизаше от главата откакто спрях на Добрила. И то се случи по начина, по който си го бях представял.

Изводи за живота няма да има. В едно такова приключение и изпитание те ще бъдат различни за всеки.

Сега предстоеше заслужена почивка.



Ден 1 — вр. Ком — х. Мургаш

Strava: https://www.strava.com/activities/9296373519

Ден 2 — х. Мургаш — х. Кашана

Strava: https://www.strava.com/activities/9301623805

Ден 3 — х. Кашана — х. Дерменка

Strava: https://www.strava.com/activities/9308618935

Ден 4 — х. Дерменка -х. Партизанска песен

Strava: https://www.strava.com/activities/9317205539

Ден 5 — х. Партизанска песен — х. Буковец

Strava: https://www.strava.com/activities/9322733497

Ден 6 — х. Буковец — гр. Котел

Strava: https://www.strava.com/activities/9326938703

Ден 7 — гр. Котел — с. Дъскотна

Strava: https://www.strava.com/activities/9335367267

Ден 8 — с. Дъскотна — с. Козичино

Strava: https://www.strava.com/activities/9341578156

最常做的運動

Plamen Manov

К - Е 2023 Ден 9 - с. Козичино - нос Емине

12 張照片

27 則留言

分段

註冊即可查看更多 Plamen Manov 的活動

Morning Run

PIRIN: THE 30 PEAKS CHALLENGE

40

Evening Run

Evergreen Murgash

想知道更多內容嗎？

跑步和自行車運動的第一名應用程式

免費註冊。追蹤進度，實現目標。加入 Strava 一億活躍成員的行列。

查看更多Plamen的內容